Галъп“: Църквата е сред най-одобряваните институции у нас
Доверието в Църквата у нас все още е 43,1 на 100 при съмнение от 35,8 на 100 и това я нарежда сред най-одобряваните институции у нас, сочат данни на " Галъп интернешънъл болкан ".
Изследването е извършено сред 1 и 9 август 2024 година измежду 802 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Доверието измежду най-младите обаче е ниско, разясняват анализаторите. Данните, с които „ Галъп интернешънъл болкан “ разполага, демонстрират, че общото доверие в имиджа на Църквата у нас като цяло е позитивно, въпреки и постоянно да е нарушавано в случаите на публични кавги, свързани с облика на някои представители на клира. В такива случаи са регистрирани и съществени спадове в известността, означават специалистите.
Според проучването Църквата и патриархът се употребяват с всекидневно удобните за такива институции равнища на известност.
Новият български патриарх Даниил се употребява с позитивен рейтинг - доверие (30,6%) минус съмнение (27%) дава позитивно число и това е добра стартова позиция. Това е необичайност във връзка с обществени фигури у нас, само че в това време е предстоящо във връзка с набожен водач, разясняват от " Галъп интернешънъл болкан ". Оттам допълват, че към момента обаче съмнението и непознаването са съществени: 22,6% се двоумят, а 19,8% не са осведомени или даже не са чували за личността на патриарха.
Три четвърти в страната се дефинират като православни, само че малко под две трети заявяват религия в Бог. Това разминаване сред самоопределянето като „ православен “ (християнин) и декларираната религия в Бога произтича от събитието, че Българската православна черква се възприема освен от верска позиция, като религиозна организация, само че и от световна позиция – като историческа институция, непроменяемо обвързвана с българското общество и държавност, а в избрана степен и като част от обичайна идентификация на българската националност. Нивата на заявена религия не се трансформират значително в последните години у нас, показват анализаторите.
75,3% у нас се дефинират като православни. Като мюсюлмани се дефинират 9,9%, а 11% настояват, че не са религиозни. Останалите се разпределят сред вероизповедания с по-малко разпространяване. 59,5% настояват, че имат вяра в Бог, а 27,5% не имат вяра. Останалите не са в положение да дефинират. Данните са съвсем идентични на последното премерване преди две години. Така на процедура се удостоверява многогодишното наблюдаване, че православната принадлежност у нас предстоящо се мисли повече като еднаквост, в сравнение с само като религия, разясняват още анализаторите.
От " Галъп интернешънъл болкан " напомнят свое проучване, което демонстрира, че по-общата религия в провидение е по-висока от декларативната религиозност и тук България не е изключение на световния декор. Проучването в този момент удостоверява упования ред на полезности – групова принадлежност, религия, религиозно старание, показват специалистите.
Една пета (19,7%) от запитаните у нас настояват, че често посещават богослужения, сочат наблюденията от сондажа на „ Галъп интернешънъл болкан “ от обичайна стратегия на организацията за проучване на значимите публични тематики. Нарочно проучване следва да покаже какви са пропорциите в обособените религиозни групи, прецизират анализаторите.
Изследването е извършено сред 1 и 9 август 2024 година измежду 802 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Доверието измежду най-младите обаче е ниско, разясняват анализаторите. Данните, с които „ Галъп интернешънъл болкан “ разполага, демонстрират, че общото доверие в имиджа на Църквата у нас като цяло е позитивно, въпреки и постоянно да е нарушавано в случаите на публични кавги, свързани с облика на някои представители на клира. В такива случаи са регистрирани и съществени спадове в известността, означават специалистите.
Според проучването Църквата и патриархът се употребяват с всекидневно удобните за такива институции равнища на известност.
Новият български патриарх Даниил се употребява с позитивен рейтинг - доверие (30,6%) минус съмнение (27%) дава позитивно число и това е добра стартова позиция. Това е необичайност във връзка с обществени фигури у нас, само че в това време е предстоящо във връзка с набожен водач, разясняват от " Галъп интернешънъл болкан ". Оттам допълват, че към момента обаче съмнението и непознаването са съществени: 22,6% се двоумят, а 19,8% не са осведомени или даже не са чували за личността на патриарха.
Три четвърти в страната се дефинират като православни, само че малко под две трети заявяват религия в Бог. Това разминаване сред самоопределянето като „ православен “ (християнин) и декларираната религия в Бога произтича от събитието, че Българската православна черква се възприема освен от верска позиция, като религиозна организация, само че и от световна позиция – като историческа институция, непроменяемо обвързвана с българското общество и държавност, а в избрана степен и като част от обичайна идентификация на българската националност. Нивата на заявена религия не се трансформират значително в последните години у нас, показват анализаторите.
75,3% у нас се дефинират като православни. Като мюсюлмани се дефинират 9,9%, а 11% настояват, че не са религиозни. Останалите се разпределят сред вероизповедания с по-малко разпространяване. 59,5% настояват, че имат вяра в Бог, а 27,5% не имат вяра. Останалите не са в положение да дефинират. Данните са съвсем идентични на последното премерване преди две години. Така на процедура се удостоверява многогодишното наблюдаване, че православната принадлежност у нас предстоящо се мисли повече като еднаквост, в сравнение с само като религия, разясняват още анализаторите.
От " Галъп интернешънъл болкан " напомнят свое проучване, което демонстрира, че по-общата религия в провидение е по-висока от декларативната религиозност и тук България не е изключение на световния декор. Проучването в този момент удостоверява упования ред на полезности – групова принадлежност, религия, религиозно старание, показват специалистите.
Една пета (19,7%) от запитаните у нас настояват, че често посещават богослужения, сочат наблюденията от сондажа на „ Галъп интернешънъл болкан “ от обичайна стратегия на организацията за проучване на значимите публични тематики. Нарочно проучване следва да покаже какви са пропорциите в обособените религиозни групи, прецизират анализаторите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ